У крива нива…

У крива нива, бара
е права…
Риби напреко…
У крива нива, трéва
е блага..
Вóда горчива…

Що те срещнáх,
у крива нива…
Любов е сила,
ама е дива…

Що те земáх,
у крива нива…
Как да те фърлим,
викат, не бива…
——————–

У крива нива,
да спиш е мъка…
Да кóсиш леко…
У крива нива,
нéбе е близо…
Синор далеко…

Що се напих,
у крива нива…
Кой че ме запре,
све да полóмим…

Кой че ме съди,
у крива нива…
И да съм грешен…
нищо не помним…

Сърце на гарван…

Мислеща кръв, послание
в перо…
Във черен ден, око не мига…
Само със смърт, магията
се вдига…
Три думи, казани до огън…

Сърце на гарван, само
оцелява…
Спасение, изкупено
със мъка…

По рождение…
——————–

Мислеща кръв, послание
в перо…
Във черен ден, око не мига…
Само със смърт, магията
се вдига…
Три думи, казани до огън…

ЛЮБОВ ВЪВ ЛАТЕРНА…

Ще бъдеш ли верен,

ще бъдеш ли верна…

Повтарящи кукли,

любов във латерна…

 

Циклична заплаха,

за валса във кръг,

флиртуваме с друга…

Поглеждаме друг…

 

Ревнивци във ритъм,

заплахи във хор…

Нещастни в градина,

щастливи в затвор…

 

Защо да се мъчиш,

защо да си бесен…

Върти се пружина

и пееме песен…

 

Бутало те бута,

пластина изправя…

Сърце от станиол…

Веднага забравя…

 

———————-

Ще бъдеш ли верен,

ще бъдеш ли верна…

Повтарящи кукли,

любов във латерна…

Животът няма ритъм…

Животът няма ритъм…
Във кален алгоритъм…
Стъпките забавени…
Замръзнал ангел…
В тиня…

Махало…
Във лепило…
Спасителите тук…
От жаби…
Са родени…

Отбягват ги…
Човеци…
Отвратени…
—————-

Животът няма ритъм…
За изход…
Тотем питам…
Той сочи ми…
Ръждясала ключалка…
Под икона…

Зловещ пазач…
Набира…
Телефона…
Чертата…
Щом прекрачиш…

——————-

Животът няма ритъм…
В море човешко…
Няма риби…
Да си послушен…
Е алиби…
Във геноцид…
Билет за влака…

Животът няма ритъм…
Дори когато…
По стените ритам…
Мазилката…
Протеста…
Заглушава…

ЖИВОТ В ТЪМНИНАТА…ЧАСТ 25

Извънземните щели да управляват дискретно…Поредния политически булшит…
Отиваме с Братото да заковем по патронче и що да кяризиме, неколко мутанти лóмят алкохолния пункт…Държат с по три-четри ръце некви бластери и къртат железото…
Бате, това не са бластери, а южнокорейски светещи флексове…Така ли станá, вчера ходúх до Практикер, светещи бластери не видех…Бате, шиткат ги само на акция…
Даа, пак черна точка за дедо…Както и да е…
Мани мутантите, сичкото лапетии-геймърчета зели кой телефон, кой цифров апарат и си праат селфита с отрудените елиъни…От време на време некоя подплашена майка или баба се опитва да прибéре лапето си, скандирания от типа на “Гошко, прибери се…Не си обядвал, ела да си сложиш фанелката” и тн…Мила родна картинка…
Ето го и кварталния, пункта го нема више, той сега дошъл да види кво става…Бате, къв е тоя екшън тука…Зоране, не знаеш ли, че Васо фалирá…Общината иска да се изчисти тука…Е кво, нема ли безработни, та извънземни требе да събарят…Николов мълчи тъжно или по-скоро и той като нас нема търпение да си удари дозата…
Нема такава изтрещела държава, Джони…
Да, бате…

ИЗЛИШЕН ПРИЗРАК…

Излишен призрак,

в празен сектор…

Наивник вечен,

обезсмислен фактор…

Изпуснал времето

да бъде нужен…

Дошъл да спре

надвиснат нож

над жертва…

Извикан от

последна клетва…

Преди смъртта,

преди развръзка

неочаквана…

——————

Осмян е пратеника,

във правосъдие

отхвърлено…

Баланса грешен

надделял

над Правда…

Умрял е Роба,

болен Господаря…

Лисицата прегърнала

Пъдаря…

—————-

Излишен призрак,

в празен сектор…

Наивник вечен,

обезсмислен фактор…

Изпуснал времето

да бъде нужен…

НОЖ ДО ЩИТА ЛЕГНАЛ…

Лъжа в ръжда си дреха

крóи…
Кой дири в гроб, кой прав
и кой виновен…
Кой връзан бил и кой
слобóден…
Лъжец и лъган, кости
бели…
Светци, катили, све
умрели…
————-
У цръно пóле, нож
до щито легнал…
Кой враг, кой наш е,
óди ги разбéри…
Кой кокал брóи, кой
пепел мери…
И майка нема да ги
пóзна…
Глава сега на секи
грозна…
—————
Лъжа в ръжда си дреха
крóи…
Кой дири в гроб, кой прав
и кой виновен…
Кой връзан бил и кой
слобóден…
Лъжец и лъган, кости
бели…
Светци, катили, све
умрели…

Реката есен…

Реката есен…
Между листа…
И сняг…
В очакване…

Реката есен…
Със риби…
Полускрити…
Със раци…
Махащи…
За помощ …
Сякаш…
————–

На камък седнал…
Глас ще ти се счуе…
От моста гледащ…
Поглед срещаш…
Сякаш…
————
Реката есен…
Сега е само…
С цвят водата…

Реката есен…
Лятна песен…
Заглъхва…
Във невидими..
Вълнички…

Змия заспива…
Без да плаши…
Потъваща…
Забравена…
От всички…
———–
Реката есен,
пътека…
Зимно-лятна…
Изгубена…
Стрела от време…
Заплетена…
Примигваща…
Приятно…

Тяхното възкресение…

Тяхното възкресение, на господарите и робите, на зомбитата и заклинателите с нож и кръст..В което “Христос воскресе” е индулгенцията и продължение на статуквото…Но що за Бог може да рестартира всяка пролет статуса на насилието, тиранията и неравенството…За бедните ли се е жертвал Исус или е станал жертва на мафиотски мъчения във война между два клана…
В този жесток свят, робите са по-страшни от господарите, с тяхната слепота и овчедушие…С тяхното нежелание да прогледнат и проумеят поне малко нещата…
И ето ги, милиони жертви на черната магия, със свещи и козунаци, в един от най-страшните пропагандни маскаради…
Но това е тяхното възкресение, нашето е друго, възкресение на логиката и разума…Промяна на света, в която виновните няма да се измъкнат, шепнейки религиозни заклинания и раздавайки стотинки…
И дори това възкресение да трае само един биологичен живот, то ще е по-истинско от вуду-вечността, която ни предлага Христос…