Време воденица…

Колар години кара
да се смелат…
Презрело жито
кóси побелели…
Чакáли брáшно
живи и умрели…
Доде премерат
се за некой късно…

Защо стоим
пред време-воденица…
Сичко е ясно
що ли че ни кажат…
Гора и поле
секаш отеснели…
Пред прашна врáта
чакаме с чувале…
———–

Колар години кара
да се смелат…
Презрело жито
кóси побелели…

Advertisements

Ден година храни…

Във кула зърно,
сит от гладен брани…
Хиляда месят,
пекли сто…
А десет ручат…

На поле ден…
Година храни…
Кое паднало,
за сираци…
И за врани…
——————

Сеяч сеял…
А после нема…
Жънал жетвар…
Отишло всичко…

Какво станало…
Никой не научил…
А който знае…
Нема да ти  каже…

СЪС НОЖ ПРЕД СЯНКАТА…

Със нож пред сянката,

безсилен, но спокоен…

Увереност придава

ти стоманата…

В една посока,

острие и смелост…

Със нож пред сянката,

на скъпата ти граница…

Зад теб познато,

пред теб е неизвестното…

————————-

Кой знае лош ли

идва Госта…

Ще различиш ли

в тъмното прокажен…

Кой осмелил се е

да мине моста,

от хора във желязо

пазен…

—————

Със нож пред сянката,

картина среща рамката…

Въпросът чака отговор

озъбен…

Със нож пред сянката,

умът-удавник,

стиснал сламката

стоманена…

———————-

Кой знае лош ли

идва Госта…

Ще различиш ли

в тъмното прокажен…

Кой осмелил се е

да мине моста,

от хора във желязо

пазен…

Лист в дърво…

Нощ и ден се само сменат,

сито се обърне…

Месец, звéзди, в катран

пливат…

Слънце ги прогóри…

Всичко стане като ново,

всичко се прерéди…

Само лист зелен, у дръво

нема да се върне…

Живот минал, ланска шума,

само кръст си нема…

Мъртвец, като има кáмик,

никак не е више…

———–

Нощ и ден се само сменат,

сито се обърне…

Месец, звéзди, в катран

пливат…

Слънце ги прогóри…

Истина във сянка…

Правда…
Във дрямка…
Истина…
Във сянка…

Но пак я има…
Стига…
Да се вгледаш…

Всичко се връща…
Сито се обръща…
Но често късно…
Кой да се зарадва..
——————

Правда…
Във дрямка…
Истина…
Във сянка…

ЖИВОТ ВЪВ СЧУПЕН ИДОЛ…

В пукнатина-прозорец,

от гръм се будя,

в гръм заспивам…

В легло от гнили

плодове на приношение…

Весталки скрити,

молят за сношение…

В спомен за оргии,

крещят пред огледало…

—————-

Но то е локва,

всичко се разпада,

Ангел със меч…

Валкирия със факел…

Как да излезеш,

как да хванеш жертва…

Във счупен идол,

последното спасение…

Дом до възмездие…

Гроб за неразкаяни…

—————

В пукнатина-прозорец,

от гръм се будя,

в гръм заспивам…

В легло от гнили

плодове на приношение…

Весталки скрити,

молят за сношение…

В спомен за оргии,

крещят пред огледало…

Мечта и вода…

Върху вълната
стъпил…
Пратеник…
Невидим…
Товар огромен…
На прозрачни…
Плещи…

За сън храна…
За мъка лек…
Мечта и вода…
……………………

Със риба идвам…
Кръв пия…
В чаши три…
Еднакви…
Скрит в сянка…
Без очи…
Те гледам…

На колене…
Спечелил си…
Победа…
————

За мъка лек…
Мечта и вода…
За сън…
Храна…

Астрална корозия…

Аура на късо

вкисната амброзия

небето гасне…

 

В астрална корозия…

 

Безсилен бог

пред корумпиран ангел…

Рай пред фалит…

Вяра в имплозия…

 

Астрална корозия…

 

——————–

 

Усмихнати грешници

вината загърбили…

Самотни палачи

бесилките изкъртени…

 

Светец,  продаващ

книги за зодии…

 

Астрална корозия…

Година сичко трие…

У живо месо…
Се рови време…
Не дава нищо…
Само че земе…
Саат удари…
Седмица чупи…
Месец поломи…
Умни и глупи…

И прави, криви…
Ние и вие….
Бел е рабошо…
У земя черна…
Съдба се смее…
Жена неверна…

И кой се яви…
И кой се крие…
Се си е исто…

Година …
Сичко трие…
——————

У живо месо се рови
време…
Не дава нищо…
Само че земе…